Kурс. Когнитивна гъвкавост

Настоящият модул ще те запознае с концепцията за познавателна гъвкавост, ще разбереш ролята и значението ѝ на работното място и в ежедневието. Обучителните материали ще ти предложат и начини за оценяване на степента на познавателна гъвкавост при възрастните, наред със специфични и неспецифични инструменти за нейното подобряване.

   Звук
Свали :
КАЗУС
Когнитивна ,гъвкавост и междукултурно сътрудничество
Отвори

Процесът на глобализация е очевиден и той все повече се ускорява. През първата фаза на пандемията Covid-19 процесът се забави дотолкова, че някои дори считаха, че пандемията ще го преустанови и ще настъпи завръщане към предишната система на затворени граници и икономики. Но вече е ясно, че процесът на глобализация не се забавя, а отново се ускорява. Променените работни навици и засиленото използване на виртуални инструменти позволяват още по-тясно международно сътрудничество. Но все още има области, при които въздействието на пандемията се усеща, напр. за логистичните и транспортните фирми все още е трудно да доставят различни продукти от мястото на производство до мястото на потребление.

Засиленото международно сътрудничество изисква и добро разбиране на културологичните въпроси и уменията за бързо приспособяване към различни култури. Познавателната гъвкавост се отнася и до способността за бързо превключване при общуване  с хора от различни култури. Да не забравяме, че не всички култури са еднакво гъвкави, когато става въпрос за превключване от една към друга задача или концепция. Така че дори и да имаш способността да превключваш и да се приспособяваш при общуване с други култури, е важно да имаш и достатъчно познания за особеностите на тези култури.

Съществуват многобройни опити да се обяснят културните различия и поведенческите особености, породени от тях. Един такъв пример е теорията на Хофстеде за 6 измерения на културата: висока спрямо ниска властова дистанция, индивидуализъм спрямо колективизъм, мъжественост спрямо женственост, избягване спрямо толериране на несигурността, дългосрочна спрямо краткосрочна времева ориентация, задоволяване спрямо сдържаност. Тези измерения могат да оформят очакванията към конкретна култура и да улеснят междукултурната комуникация. Вероятно познаването им ще спомогне за намаляване на времето и разходите за превключване и ще подобри  познавателната гъвкавост.

  1. Какво показват въпросните измерения? Какво да очакваш при общуването си с представители на други култури, които имат стойности на измеренията, много близки или много различни от твоите?
  2. Какви стратегии за по-добра кроскултурна комуникация ще предложиш на компания, за да се намали времето и разходите за превключване? Как да се подобри познавателната гъвкавост при кроскултурната комуникация?
Виж отговорите
  1. Измеренията описват основните културни особености, които определят ежедневието ни и най-вече работата ни.
  2. Научи повече за културните различия и ги приемай. Научи повече за културата на партньорите, с които общуваш. Запознай се с основните характеристики на тази култура (напр. кои са нейните 6 измерения) и обясни какво да очакват служителите в случай на съществени културни различия.

Виж още
Когнитивна гъвкост и кариерно развитие
Отвори

С напредването на възрастта познавателната гъвкавост намалява и става по-трудно за превключване между отделните задачи. Но по-опитните служители с по-дълъг стаж много по-лесно изпълняват различни задачи и много по-бързо вземат решения поради по-големия си професионален опит, следователно и работят по-ефективно. Ето защо фирменото ръководство е изправено пред дилема. От една страна, по-възрастните ръководители могат много по-бързо да вземат решения, но от друга, е възможно да се сблъскват с известни трудности, когато извършват едновременно няколко задачи.

Традиционно компаниите са се фокусирали върху развитието на твърдите умения, като служителите са се обучавали в семинари за развитие на умения, пряко свързани със задачите им на работното място. Хората от маркетинга, например, са обучавани да провеждат успешни маркетингови кампании, а хората от отдела по човешки ресурси – как да наемат на работа най-добрите кандидати. За съжаление не се е отдавало достатъчно внимание на развитието на меките умения, които подпомагат в значителна степен прилагането на твърдите умения.

Фирменото ръководство е изправено пред решението за намирането на баланса между обучения за меки и твърди умения. Разбира се, това решение може да бъде и специфично в зависимост от индустрията и типа персонал, но като цяло въпросът си остава един и същ: как да се подпомогне кариерното развитие на персонала чрез комбинирано обучение за меки и твърди умения и как да се пригоди тази дейност към особеностите на компанията, индустрията и хората.

  1. В каква степен фирменото ръководство трябва да отдава значение на развитието на познавателната гъвкавост на ръководния състав и на служителите? Кой отговаря за това развитие: компанията или служителите? Какви са доводите ти?
  2. Как ще мотивираш служителите да подобряват познавателната си гъвкавост и уменията си за извършване на няколко задачи едновременно? Как тези умения могат да повлияят на кариерното им израстване?
  3. В кои случаи (видове задачи или индустрии) познавателната гъвкавост е по-важна и защо? Смятате ли, че умението за познавателна гъвкавост ще бъде необходимо за тези индустрии и задачи и след 10 години?
Виж отговорите
  1. Развитие на познавателната гъвкавост е неизменно изискване за хората в корпоративния сектор, особено ако става въпрос за ръководния състав. Ето защо е много важно служителите да притежават тези умения и да ги прилагат в работата си. Развитието и/или поддържането на когнитивните умения трябва да е отговорност и на компанията, и на служителя. Компанията трябва да предлага възможности за развитие на тези умения, а отделните служители трябва да са достатъчно мотивирани, за да са част от тези инициативи.
  2. Мотивирането на хората е трудна и сложна задача. Много често хората приемат мотивацията като нещо абстрактно, което ту го има, ту го няма. Обикновено това не е така и има определени фактори, които влияят на мотивацията, но на които не обръщаме внимание. Ето защо е важно да определим какво движи мотивацията. Компанията тук може да играе много важна, но по-скоро поддържаща роля. Могат да се предлагат семинари за самоосъзнаване и саморефлексия, чрез които служителите да разбират по-добре как да използват тези инструменти, за да си обяснят мотивацията. Могат да се организират и други дейности, напр. тийм билдинг, тъй като и екипният дух ще има значителен принос за постигане на мотивацията.
  3. Съществуват професии, за които се смята, че ще изчезнат или най-малкото ще се търсят много по-рядко. Тези промени ще засегнат в най-голяма степен опростените и монотонни дейности, чието изпълнение ще се поема от машини или роботи. А професии, които включват сложни задачи с висока степен на променливост и несигурност на резултатите, ще бъдат все по-търсени, а познавателната гъвкавост ще бъде важна предпоставка за намиране на работа и професионално развитие.

Отговорите на третия въпрос да се отнасят към доклада на Световния икономически форум „Професиите на бъдещето“.


Виж още
Когнитивната гъвкавост по време на пандемията. Гледна точка на фирменото ръководство
Отвори

Пандемията Covid-19 напълно промени начина, по който учим и работим. Прекарваме все повече време във виртуална среда. Срещите в Zoom са новото ни работно място. Превключването от една задача на друга, прескачането от един континент на друг е само на един клик отстояние. Тъй като липсва и физическото придвижване между отделните срещи, времето за превключване между задачите клони към нула. А и тези срещи често се провеждат вкъщи, където възникват много други ситуации, които изискват нашето внимание и дори незабавен отговор, като ситуациите могат да са  разнообразни в зависимост от семейното ни положение и условията ни на живот.

От управленска гледна точка новите условия пораждат и някои значителни предизвикателства. По-трудно е служителите да се наблюдават дали работят или не. Трябва да се разработят нови механизми за контрол, които да гарантират надлежното извършване на работата и спазване на сроковете.

Подобни обстоятелства изискват значителна познавателна гъвкавост (ПГ)за справяне както с работата, така и с личните задачи. Да добавим и допълнителния стрес от работата във виртуална среда. Не всеки притежава еднаква способност да превключва между задачите. Обикновено по-младите се нуждаят от по-кратко време за превключване, но с възрастта познавателната гъвкавост намалява.

  1. Как ръководството на компанията трябва да планира задачите за служителите, така че те да успяват да превключват между тях и да ги извършват правилно?

  2. Какви усилия/действия да предприеме ръководството за оценка и развитие на познавателната гъвкавост у служителите?

  3. Кои страни на познавателната гъвкавост (свързани с отговорите от предишния въпрос) да се вземат под внимание при създаването на работни групи и екипи за изпълнение на проекта?

Виж отговорите
  1. Задачите могат да бъдат групирани съобразно темата, така че служителите да работят по една и съща тема, но по различни задачи. Срещите да са така планирани, че да има възможност за „превключване“ между отделните въпроси, разглеждани на различните срещи. Посочва се единствено окончателният срок на приключване, без да се поставят конкретни крайни срокове за отделните задачи. Това ще спомогне задачите да се извършват по възможно най-гъвкавия начин. Този подход ще позволи да се намери баланс между личния живот и работните задачи.
  2. Оценяването на познавателната гъвкавост може да се окаже чувствителен, но и много полезен инструмент за подобряване работата на компанията. Като цяло ръководството трябва непрекъснато да наблюдава дали служителите съумяват да превключат между задачите и каква е реакцията им в различните условия, напр. кратко или продължително ли е времето за превключване, какви са разликите, в случай че превключването е между отделните задачи или теми. Могат да се предложат и по-сложни инструменти за тестване на познавателната гъвкавост на служителите. Съществуват множество тестове, така че ръководството трябва да избере най-подходящите, които да използва в компанията. Това тестване непременно трябва да е придружено с достатъчни обяснения за служителите относно целите на оценяването и ползата от получените резултати.
  3. Създаването на екипи никога не е лесна задача, независимо от избрания подход (отгоре надолу или отдолу нагоре). В случай че екипът се създава от ръководството (т.е. отгоре надолу), добре би било да се състави от хора с различна познавателна гъвкавост. Трябва да се намери баланс между ПГ и другите компетенции и умения на членовете на екипа, за да се гарантира продуктивността му.

Виж още
ДОБРИ ПРАКТИКИ
Добри практики за развитие на когнитивната гъвкавост във висшето образование за по-добри възможности за намиране на работа
Отвори

Какво представлява познавателната гъвкавост?
Според психолозите познавателната гъвкавост е способността да се превключва от една мисловната дейност на друга, да се пренасочва мисълта от една концепция на друга, особено в отговор на променените условия на задачата, спонтанно възникналите промени или промените в средата.

Теоретично когнитивната гъвкавост се счита за основна мозъчна функция (Carlson et al., 2016), наред със способността ни да запаметяваме и задържаме информация, да контролираме реакциите и импулсите си. При тестване на тези функции и изследване на връзките помежду им е видно, че познавателната гъвкавост е слабо свързана с интелигентността и паметта, а последните две имат силна връзка помежду си и могат да се наследяват.

Познавателната гъвкавост се поддава по-слабо на наследствени фактори, следователно тя се влияе повече от факторите на средата, включително обучение и образование (Friedman et al. 2006; 2017). Това повдига въпроса дали можем да тренираме познавателната гъвкавост и по този начин да подобрим образованието.

Познавателната гъвкавост в организационен контекст
За да бъдат конкурентни в бързо променящата се икономика, организациите трябва да бъдат гъвкави и устойчиви. Наемането на хора, които бързо се адаптират към динамичните промени в околната среда, ефективно научават нови начини за работа и  вземат решения, когато са изправени пред неочаквани предизвикателства, води до гъвкави (agile) резултати за организацията (Pulakos et al., 2000). От служителите се очаква едновременно да превключват между различни работни роли в и извън организацията (Eby et al., 2003). Когато сме изправени пред бързо променящо се работно място и технологични промени, гъвкавостта и адаптивността се считат за ключови компетенции за индивидуално и организационно кариерно развитие (Griffin & Hesketh, 2003).

Адаптивното поведение или способността на личността да коригира вземането на решения спрямо променящите се изисквания в една все по-сложна работна среда е от значение за успешното изпълнение на работата (Charbonnier-Voirin & Roussel, 2012). Световният икономически форум (2016) дори разглежда познавателната гъвкавост като едно от десетте най-важни професионални умения за Четвъртата индустриална революция (Грей, 2016). С продължаващото развитие на информационните и автоматизираните технологии, хората с по-гъвкави способности за умствена обработка могат да поддържат по-висока производителност в сравнение с тези, които нямат това умение.

Всичко посочено доказва показват значението на познавателната гъвкавост за успешната работа на служителите, както и приносът ѝ за постигане на целите на организацията.

Оперативни критерии за познавателна гъвкавост в образованието
Теорията на познавателната гъвкавост в педагогиката е разработена за постигане на четири основни резултата в обучението:

  • Подпомагане на учащите се да схващат важни и сложни теми;
  • Насърчаване на гъвкавото прилагане на знанията в реални условия;
  • Алтернативни подходи към възприемане на знанието;
  • Насърчаване на хипермедийни образователни среди, които насърчават сложното учене и гъвкавото мислене.

Теорията на познавателната гъвкавост може да се прилага в образованието чрез модела на кръстосване, при който за разбирането на една сложна тема се използва  нелинейно мислене в различни периоди от време, за различни цели и от различни гледни точки (Spiro et al., 1991). Чрез прилагане на кръстосване в разглеждането на концепция, обучаемите имат възможност да придобиват знания по много начини. При този тип обучение знанието се разглежда и тълкува от различни посоки; така се тренира способността да се изграждат нови познавателни структури и да се прилага теорията в нови ситуации.

Учебните процеси, които се отнасят до сложни теми и области на знанието и развиват познавателната гъвкавост,  представят знания от различни гледни точки и помагат на обучаемите  да  конструират концепции. Необходима е гъвкава учебна среда, която да позволява едни и същи концепции да се изучават от различен ъгъл, за да се развиват ефективно уменията за познавателна гъвкавост и когнитивно обработване на информацията.

Многобройните казуси, разнообразните и нестандартни примери, предоставяни в обучителна среда, която поощрява разсъжденията и анализите, са в помощ на обучаемите за развитие на познавателната им гъвкавост. Прилагането на казуси подготвя обучаемите да прилагат научените общи принципи в реални условия с реални действия. (Spiro et al., 2007; Feltovich et al., 1996).

За да разбират по-добре сложни теории, обучаемите трябва да се насърчават да виждат концепциите по по-разнообразни начини, които обясняват явленията чрез нестандартни модели. Обяснението на не добре структурирани области на знанието чрез прилагане на образователни стратегии, предназначени за преподаване на добре структурирани области, може да доведе до прекомерно опростяване, свръхрегулиране и прекомерна зависимост от представяне на теорията извън контекст (Spiro et al. , 1988).

Учени в областта на образованието като Bourgeois & Nizet (1999) и Frenay & Bédard (2004) предлагат обучаемите да се поставят в различни и непознати ситуации, за да развиват познавателната си гъвкавост. Такива методи на учене засилват трансфера на знания и подпомагат задържането на нови знания. От полза е и да се предоставя възможност на обучаемите да анализират и преосмислят новите концепции от алтернативни гледни точки. За да улеснят този подход на обучение, преподавателите трябва да осигурят: (1) възможност обучаемите да изразяват своите лични тълкувания; (2) наличие на противоположни гледни точки; (3) различни методологии за прилагането на тези различни гледни точки. Обучаемите трябва да превключват между алтернативните гледни точки и да свързват различните тълкувания една с друга.

Описаните практики ясно показват необходимостта да се обръща специално внимание на развитието на познавателната гъвкавост у обучаемите. Подобна дейност ще окаже значително влияние върху възможностите за намиране на работа и в краткосрочен, и в дългосрочен план.


Виж още
Латвийският опит: учебни дейности за развиване на когнитивната гъвкавост
Отвори

За Латвия темата за познавателната гъвкавост (ПГ) e все още доста нова и неизследвана. Според обширното проучване на различни източници подобна тема тепърва ще буди интерес и за момента липсва достатъчно информация за подходящо представяне и анализиране на добър казус. И все пак се провеждат  многобройни инициативи за огласяване на понятието и за улесняване на по-широкото му  преподаване и развитие като част от инструментариума за социални умения, така необходим за подобряване възможностите за намиране на работа.

Произход и развитие на познавателната гъвкавост в Латвия
Все още няма постигнат консенсус относно дефиницията за познавателна гъвкавост. Обикновено познавателната гъвкавост (ПГ) се определя като способността за превключване между две концепции или за едновременната работа по многобройни концепции или теми. Понякога ПГ се описва просто като пренасочване: от една към друга концепция, задача или стратегия. Това по-общо определение открехва още врати за развитие и на други страни на познавателната гъвкавост.

В Латвия това се случва най-вече в областта на педагогиката и детското образование, като най-изчерпателният материал – „Наръчник по психология за млади учители“– е изготвен от Латвийския университет в помощ на младите учители с цел подобряване на разбирането им за познавателните процеси при децата. Помагалото включва и дейности за развитие на умения за решаване на множество задачи и за улесненото превключване между тях. Ето защо, без изрично да е посочено, може да се каже, че помага и за развитието на ПГ.

Материалите за деца и подрастващи (0 – 18 години), изготвени от Държавния център за образователно съдържание, включват елементи от когнитивната психология и до известна степен залагат и на гъвкавостта за превключване между задачи.

Материалите анализират основно различните етапи на развитие при децата, но съдържат и някои полезни инструменти за оценка на познавателните способности за всяка възраст, напр. когнитивният тест на Уудкок Джонсън може да се прилага при възраст от 2 до 90 години, но в Латвия този тест се използва предимно за деца и за по-младото поколение. Това ни позволява да заключим, че съществува стереотип, че след средното училище няма нужда да се обръща внимание на познавателните процеси и гъвкавостта.

Това не означава, че когнитивната психология изцяло липсва в образователната система, тъй като е заложена в образованието на учители и психолози. Но не срещнахме примери за разработки по темата, които са част от други обучителни програми, напр. за мениджмънт или за развитие на човешките ресурси.

Развитие на познавателна гъвкавост при установените инициативи
Подробното търсене на инициативи за развитие на познавателната гъвкавост не даде почти никакви резултати. Една от консултантските компании за управление на човешките ресурси – Академия за организационно развитие (ODA) – има разработени материали за семинар, предназначен за латвийска държавна организация: Семинар за саморазвитие. Една от темите на семинара е познавателната гъвкавост. Не беше възможно да се установи дали курсът наистина се е провеждал и ако да, с каква целева група.

Заключения и бъдещи насоки
Предоставените данни ясно посочват липсата на достатъчен фокус върху развитието на познавателната гъвкавост при студентите или мениджърите. В момента е трудно да се даде обяснение защо ПГ се развива основно при децата, а впоследствие напълно се забравя. Възможно обяснение е, че на развитието на ПГ се отделя много внимание в средното образование, като се предполага, че уменията, развити на този етап, са достатъчни за целия живот.

Натрупаните в международната практика доказателства ясно посочват, че познавателната гъвкавост трябва да се подобрява през целия живот, включително и за професионално развитие. Следователно може да се предположи, че в Латвия се налага да се вземат решения и да се предприемат действия за включването на развитието на ПГ и на по-късен етап, напр. в университетското образование. Следваща стъпка би била разработването на подходящи педагогически материали за улесняване на развитието на ПГ в зависимост от областта на обучение, областта на приложение и т.н.


Виж още
Модел на Стокхолмското бизнес училище – Рига за академическа подкрепа
Отвори

Академическа подкрепа – началото
Идеята да се подкрепят студентите в образователния процес съществува от години. Всички студенти са различни и посрещат различни предизвикателства. Някои студенти са по-открити и екстровертни, а други са доста по-интровертен тип личности. Съществуват и значителни разлики в тяхната познавателна гъвкавост, например някои студенти лесно превключват между отделните задачи, но за други този процес не е толкова бърз и гладък. Независимо какви умения притежават студентите, е необходимо да се обръща внимание на познавателната гъвкавост и да се разбират по-добре протичащите умствени процеси.

Поради всички тези причини през 2014 година се взе решение да се предоставят консултации на първокурсниците в Стокхолмското бизнес училище – Рига. Първоначално проектът  е пилотен, но след като ползите от него стават очевидни, а и има и чудесна обратна връзка от студентите, тази академическа подкрепа става постоянна и задължителна. Четири пъти в годината студентите имат индивидуални консултации, на които се обсъждат учебните им резултати, общото им благосъстояние и други въпроси.

Познавателна гъвкавост и академическата подкрепа
Най-важният инструмент за анализ, който се използва по време на консултациите, е саморефлексията. Не съществува универсален тип съвет, който да се даде на всеки студент, и който да работи еднакво добре за всеки. По тази причина от студентите се очаква непрекъснато да оценяват своите резултати и умствени процеси, за да разбират какво точно влияе на учебните им резултати. Факторът познавателна гъвкавост също се отчита. На студентите се задават въпроси, за да разберат колко време им отнема да превключат между отделни задачи; колко бързо могат да прескачат от една задача на друга; колко бързо мога да навлязат в темата на следващата задача. Впоследствие превключването се обсъжда в дълбочина, напр. до каква степен времето за превключване се променя в зависимост от вида задача или изучавана дисциплина. Кои са другите фактори, които се отразяват на времето за превключване и други?

Въздействие върху студентите
Обсъжданията на познавателната гъвкавост се отразяват благотворно на  образователния процес. Отчитат се и значително по-добри възможности за работа след завършване на следването. Разбирането на познавателните процеси и в частност на познавателната гъвкавост могат в значителна степен да подобрят и представянето на работното място и общото благосъстояние. В допълнение, уменията за самонаблюдение и саморефлексия водят до значителни ползи за бъдещето личностно развитие.

Въздействие върху консултиращите
Освен значително положително въздействие върху студентите се отчита и положително въздействие върху консултиращите. Те отчитат непрекъснато развитие в разбирането си за познавателните процеси при студентите, включително познавателната гъвкавост. Значителният брой наблюдения позволяват на консултиращите да проследяват модели и да оформят заключения за факторите, които влияят на познавателната гъвкавост и на уменията за учене. Тези познания се прилагат от консултиращите за по-доброто разбиране на познавателните процеси и за намиране на най-добрия начин да прилагат фактори като познавателната гъвкавост за постигане на по-добро общо благосъстояние.

Изводи и препоръки
Академическата подкрепа и развитието на познавателната гъвкавост се оказват изключително благотворни и за студенти, и за консултиращите. Можем да препоръчаме по-нататъшно развитие и разпространение на подобен вид подкрепа на студентите като добра практика не само за Стокхолмското бизнес училище – Рига, но и за други висши училища.


Виж още
ТЕСТ
10 ВЪПРОСИ
Отвори


Ключови думи:

Познавателна гъвкавост, когнитивна гъвкавост, мисловно превключване, познавателно пренасочване

Очаквани образователни резултати:

  • Ще можеш да разпознаваш и определяш познавателната гъвкавост
  • Ще припознаваш ролята и значението на познавателната гъвкавост като умение, което да развиваш
  • Ще разпознаваш и използваш инструментите за оценяване на познавателната гъвкавост
  • Ще натрупаш знания за техниките за повишаване на познавателната гъвкавост и ще развиваш уменията да ги прилагаш

Библиография:

  1. Braem, S., & Egner, T. (2018). Getting a grip on cognitive flexibility. Current directions in psychological science, 27(6), 470-476.
  2. Canas, J. J., Fajardo, I., & Salmeron, L. (2006). Cognitive flexibility. International encyclopaedia of ergonomics and human factors, 1, 297-301.
  3. Chan, R. C., Shum, D., Toulopoulou, T., & Chen, E. Y. (2008). Assessment of executive functions: Review of instruments and identification of critical issues. Archives of clinical neuropsychology, 23(2), 201-216.
  4. CogniFit, ND. What is Cognitive Shifting? Available at https://www.cognifit.com/science/cognitive-skills/shifting
  5. Coreaxis, 2016. Top Skills for The Future of Jobs: How to Enhance Cognitive Flexibility. Available at https://coreaxis.com/insights/blog/top-skills-future-enhance-cognitive-flexibility
  6. Gabrys, R. L., Tabri, N., Anisman, H., & Matheson, K. (2018). Cognitive control and flexibility in the context of stress and depressive symptoms: The cognitive control and flexibility questionnaire. Frontiers in Psychology, 9, 2219.
  7. Ionescu (2012). Exploring the nature of cognitive flexibility. New ideas in psychology, 30(2), 190-200.)
  8. Mental Health Daily, ND. What Is Cognitive Flexibility? Available at: https://mentalhealthdaily.com/2015/07/24/what-is-cognitive-flexibility/
  9. Miller, 2021. What is cognitive flexibility, and why does it matter? Available at https://www.betterup.com/blog/cognitive-flexibility
  10. Scott, William A. (December 1962). "Cognitive complexity and cognitive flexibility". Sociometry. 25 (4): 405–414. doi:10.2307/2785779. JSTOR 2785779.
  11. Spiro R., Coulson R., Feltovich P. (1988). Cognitive Flexibility Theory: Advanced Knowledge Acquisition in Ill-Structured Domains. Proceedings of The Tenth Annual Conference of the Cognitive Science Society, Montreal, August, 1988, Lawrence Erlbaum Assoc., Hillsdale, NJ, 1988.

WEF, 2021. Why is cognitive flexibility important and how can you improve it? Available at https://www.weforum.org/agenda/2021/06/cognitive-flexibility-thinking-iq-intelligence/