За да решите това упражнение, наистина трябва да положите допълнителни усилия, за да компенсирате потенциални пропуски в уменията и оценката на нуждите, които допринасят за пораждането на въпросното явление. Това е типичен случай, в който от вас се иска да излезете със солидни заключения за даден сценарий, без да имате възможност да разчитате на допълнителна изчерпателна основна информация.

Много пъти, в бизнес среда, вашите решения ще се движат през несигурност и трябва да можете да се доверите на смелостта, уменията си за разсъждение и на възприятията си.

Въздействието на резултатите, генерирани от този процес, ще се основава на грижата и вниманието към детайлите, които сте вложили в събирането, оценката и по-нататъшната обработка на входните данни, които ви насочват в преценката ви.

Откъде идва тази липса на кибер информираност?

На първо място, кибер осведомеността е пряка функция на дигиталната грамотност. Ако кръстосваме данните от Евробарометър с други източници в ЕС, ще забележим, че страните с по-висока кибер осведоменост са същите, при които има по-високи нива на дигитализация (пряка корелация):

Източник: DESI 2020, Digital Economy and Society Index
Легенда: синьо: Човешки капитал; червено: Свързаност; зелено: Интегриране на дигиталните технологии; виолетово: Дигитални обществени услуги

Какви могат да бъдат допълнителните разграничаващи променливи?
Лесно е може би да се предположи, че разликите в обхвата на ИТ са ефект от наличието на инфраструктури. Въпреки че това е вярно, същевременно е много ограничаващо разбиране. Ако започнем да разглеждаме еволюцията във времето на всяка конкретна променлива, свързаността и публичната дигитална инфраструктура стават все по-отчетливи. Наблюдава се ефект на стагнация по отношение на фактора човешки капитал...симптоматичен извод за факта, че знанията, уменията и културите не съвпадат с текущото технологично развитие – поне не за всички страни.

Източник: idem

Това се доказва и от друг важен индикатор, целящ да изследва как икономиките, обществата и организациите на ЕС реагират – и се адаптират към – технологичното развитие.

Източник: EIDES 2020

Отново резултатите от EIDES (Европейски индекс на системите за дигитално предприемачество) потвърждават констатациите на DESI (Индекс на дигиталната икономика и общество) и предоставят много интересен обектив за интерпретиране на акцентите на Евробарометър.

Данните потвърждават, че човешкият капитал и култура представляват двата основни стълба на дигиталната грамотност и следователно на кибер осведомеността. Не е изненадващо, че всички страни от ЕС с най-ниски резултати по тези две измерения се класират на дъното на диаграмата на Евробарометър.

Източник: Idem

Има и друг важен фактор, който трябва да се вземе предвид, ако искаме да разширим обхвата и мащаба на този анализ.
Националните индустрии на северните страни обикновено са свързани с капитал и икономика на знания, докато средиземноморските и балканските индустрии са доминирани от пазари, изискващи повече човешки труд. Разбира се, в сравнение с последното, индустриите с интензивни капитали и знания са в много по-висока степен движени от ИТ; и като такива, хората, работещи в тези области, са обект на специфични програми за изграждане на капацитет – което от своя страна повишава уменията и компетенциите на човешкия капитал.

Източник: Eurostat

Какво може да се направи за подобряване на ситуацията при тези, които са с по-ниска степен на кибер осведоменост?
Предварително заключение → въз основа на гореизложеното образованието и обучението изглеждат ключовите бази, върху които трябва да се работи за подобряване на кибер устойчивостта на гражданите на ЕС.