Колежът на практикуващите терапевти в Онтарио (СОТО) разработва процес за вземане на решения от практикуващите терапевти в пет стъпки. Тези специалисти се сблъскват с разнородни проблеми, които изискват както прости, така и сложни решения. Моделът за вземане на решения в здравеопазването предлага ключови действия на всеки етап от процеса.

Стъпка 1. Опиши ситуацията
На терапевтите се препоръчват няколко въпроса, които да им помогнат за изясняване на ситуацията: Кои са ключовите аспекти на ситуацията? Какви са потенциалните рискове, свързани с нея? Какво решение трябва да се вземе? Има ли лични предположения, предубеждения или културни различия, които биха повлияли на вземането на решение?

Стъпка 2. Използвай списъка с основните фактори
Тук се разглеждат шест главни фактора, които оказват влияние на процеса на вземане на решение: 1) клиента и семейството му; 2) работната среда; 3) теории и доказателства; 4) професионални регламенти; 5) здравен екип; 6) законодателство.

Стъпка 3. Допитай се до други хора
Тази стъпка извежда на преден план значението на различните гледни точки и опит. Някои от страните, имащи отношение към процеса на вземане на решение, може да бъдат колегите, ръководителите, правните специалисти, специалистите по етика, регулаторните органи, други клинични или неклинични експерти или експерти по специфичния проблем.

Стъпка 4. Проучи вариантите и избери най-доброто действие
Главните въпроси тук са: Какво прави този подход най-добрия? Това решение изглежда ли разумно, когато го изречеш на глас? Какво ти говори професионалният инстинкт? Как може да се разпознаят последствията и как ще се документира процесът по вземане на решението?

Стъпка 5. Оцени решението
В тази фаза терапевтът трябва да идентифицира изводите от приложеното решение.