КАЗУС. Кибер осведомеността на гражданите на ЕС: казус за възобновяване на критичното ви мислене

От вас се иска да коментирате следната обобщена информация, екстраполирана от скорошен доклад на Евробарометър от 2020 г. ‘Отношението на европейците към кибер сигурността.‘

Както показват данните, изглежда, че има концентрация на „недобре информирани“ граждани сред средиземноморските и балканските страни, в сравнение с относително по-високата осведоменост на северните и скандинавските… как се стига до такова ясно изразено несъответствие? С помощта на тази графика искаме да стимулираме вашето критично мислене и да ви помогнем сами да помислете за възможни индикатори и фактори, които изясняват явлението.

Свали :

Въпроси:

  1. Откъде идва тази липса на кибер информираност?
  2. Какви могат да бъдат допълнителните разграничаващи променливи?
  3. Какво може да се направи за подобряване на ситуацията при тези, които са с по-ниска степен на кибер осведоменост?
Отговори:

За да решите това упражнение, наистина трябва да положите допълнителни усилия, за да компенсирате потенциални пропуски в уменията и оценката на нуждите, които допринасят за пораждането на въпросното явление. Това е типичен случай, в който от вас се иска да излезете със солидни заключения за даден сценарий, без да имате възможност да разчитате на допълнителна изчерпателна основна информация.

Много пъти, в бизнес среда, вашите решения ще се движат през несигурност и трябва да можете да се доверите на смелостта, уменията си за разсъждение и на възприятията си.

Въздействието на резултатите, генерирани от този процес, ще се основава на грижата и вниманието към детайлите, които сте вложили в събирането, оценката и по-нататъшната обработка на входните данни, които ви насочват в преценката ви.

Откъде идва тази липса на кибер информираност?

На първо място, кибер осведомеността е пряка функция на дигиталната грамотност. Ако кръстосваме данните от Евробарометър с други източници в ЕС, ще забележим, че страните с по-висока кибер осведоменост са същите, при които има по-високи нива на дигитализация (пряка корелация):

 

Източник: DESI 2020, Digital Economy and Society Index
Легенда: синьо: Човешки капитал; червено: Свързаност; зелено: Интегриране на дигиталните технологии; виолетово: Дигитални обществени услуги

Какви могат да бъдат допълнителните разграничаващи променливи?
Лесно е може би да се предположи, че разликите в обхвата на ИТ са ефект от наличието на инфраструктури. Въпреки че това е вярно, същевременно е много ограничаващо разбиране. Ако започнем да разглеждаме еволюцията във времето на всяка конкретна променлива, свързаността и публичната дигитална инфраструктура стават все по-отчетливи. Наблюдава се ефект на стагнация по отношение на фактора човешки капитал...симптоматичен извод за факта, че знанията, уменията и културите не съвпадат с текущото технологично развитие – поне не за всички страни.

 

Източник: idem

Това се доказва и от друг важен индикатор, целящ да изследва как икономиките, обществата и организациите на ЕС реагират – и се адаптират към – технологичното развитие.

                   

Източник: EIDES 2020

Отново резултатите от EIDES (Европейски индекс на системите за дигитално предприемачество) потвърждават констатациите на DESI (Индекс на дигиталната икономика и общество) и предоставят много интересен обектив за интерпретиране на акцентите на Евробарометър.

Данните потвърждават, че човешкият капитал и култура представляват двата основни стълба на дигиталната грамотност и следователно на кибер осведомеността. Не е изненадващо, че всички страни от ЕС с най-ниски резултати по тези две измерения се класират на дъното на диаграмата на Евробарометър.


                

Източник: Idem

Има и друг важен фактор, който трябва да се вземе предвид, ако искаме да разширим обхвата и мащаба на този анализ.
Националните индустрии на северните страни обикновено са свързани с капитал и икономика на знания, докато средиземноморските и балканските индустрии са доминирани от пазари, изискващи повече човешки труд. Разбира се, в сравнение с последното, индустриите с интензивни капитали и знания са в много по-висока степен движени от ИТ; и като такива, хората, работещи в тези области, са обект на специфични програми за изграждане на капацитет – което от своя страна повишава уменията и компетенциите на човешкия капитал.


            

Източник: Eurostat

Какво може да се направи за подобряване на ситуацията при тези, които са с по-ниска степен на кибер осведоменост?
Предварително заключение → въз основа на гореизложеното образованието и обучението изглеждат ключовите бази, върху които трябва да се работи за подобряване на кибер устойчивостта на гражданите на ЕС.

 

Ключови думи:

Критично мислене

Библиография:

Наша собствена разработка, вдъхновена от действителни данни на ЕС.