Kурс. Преценка и вземане на решения

  • Повишаване на осведомеността на студентите за възприятието, преценката и вземането на решения.
  • Запознаване на студентите с разнообразни модели и инструменти за вземане на решения.
  • Подобряване на уменията на студентите за вземане на решения.
   Звук
Свали :
КАЗУС
Вземане на решения по правилния начин – кой вид решение да избера?
Отвори

Ти си лидер екип в ICT Consult, малка компания, която изпълнява ИТ проекти за различни организации. В екипа ти има петима страхотни ИТ експерти. Познаваш много добре техните силни и слаби страни и винаги успяваш така да разпределяш работата, че да приключвате проектите навреме с отлично качество.

Един ден Иван, най-опитният ИТ експерт в екипа, идва при теб и ти подава молбата си за напускане. Новината идва изневиделица – защо този толкова ценен член на екипа ще иска да напусне компанията и какво можеш да направиш за това?

  1. Определи какъв е проблемът и опиши възможните причини за него.
  2. Избери една от причините като най-вероятната и изготви поне два варианта на удовлетворяващи решения на проблема.
  3. Идентифицирай основните критерии за вземане на крайното решение (избор на вариант), сравни двата варианта по определените критерии и обоснови взетото решение.
  4. Определи какъв е видът на взетото от теб решение.
Виж отговорите

Задачата има множество възможни решения, като тук е представено едно примерно решение:

1. Определи какъв е проблемът и опиши възможните причини за него.
Проблемът се изразява в това, че ключов служител напуска екипа, което ще предизвика напрежение, допълнително натоварване, нарушаване на спойката в екипа, загуба на ефективност и дори мотивация.
Възможни причини за напускането на компанията са: липса на възможности за развитие (това е най-опитният служител и той ще има високи очаквания), предложение от конкурент, лични проблеми, желания за смяна на обстановката.

2. Избери една от причините като най-вероятната и изготви поне два варианта на удовлетворяващи решения на проблема.
Най-вероятната причина е липсата на възможности за развитие. Две възможни решения на този проблем са: 1) създаване на нов екип в компанията и поставянето на Иван начело; 2) даване на възможност на Иван да взема самостоятелни решения относно различни аспекти от работата, осигуряване на повече свобода на действие и предоставяне на по-предизвикателни задачи.

3. Идентифицирай основните критерии за вземане на крайното решение (избор на вариант), сравни двата варианта по определените критерии и обоснови взетото решение.
Основните критерии за избор на решение ще бъдат времето, необходимо за прилагане на решението, вероятността да задържим Иван в компанията, разходите за компанията, ефектът върху представянето на екипа.

Сравнение на двата варианта:

Критерий

Решение 1

Решение 2

Време

Дълъг времеви период

Кратко време

Задържане

По-вероятно

По-малко вероятно

Разходи

Разходи, свързани с необходимите организационни промени

Няма конкретно определени разходи

Представяне на екипа

Влошаване на представянето на твоя екип. Представянето на бъдещия екип на Иван е все още неизвестно

Подобрение в представянето на твоя екип

Въз основа на анализа по избраните критерии, препоръчваме прилагането на второто решение, въпреки че първото решение ще има по-големи шансове за успех. Рисковете, свързани с формирането на нов екип са прекалено високи, а е трудно да предвидим възможните резултати от такова решение.

4. Определи какъв е видът на взетото от теб решение.
Решението е взето в условията на неопределеност, то е непрограмирано, тактическо и конкретно.


Виж още
Когнитивни изкривявания при вземането на решения: ментално счетоводство
Отвори

Идеята за менталното счетоводство, развита от икономиста Ричард Талер, се отнася до начина, по който ние управляваме финансовите си дейности, и може много добре да илюстрира как когнитивните изкривявания влияят върху процеса на вземане на решения.

Талер дефинира менталното счетоводство като „набор от когнитивни операции, използвани от индивидите и домакинствата за организиране, оценка и проследяване на финансови дейности“ (Richard H. Thaler, Mental Accounting Matters, Journal of Behavioral Decision Making, 12: 183-206, 1999). При все това, той описва как менталното счетоводство влияе и върху корпоративните финансови решения. Талер посочва, че „основната причина за изучаването на менталното счетоводство е да подобрим нашето разбиране за психологията на избора“. (пак там).

Смята се, че ако не се отчита неговото влияние, менталното счетоводство може да доведе до неразумни решения по отношение на инвестициите или разходите. Например, изследвания показват, че хората са по-склонни да плащат за стоки, когато пазаруват с карта, отколкото в брой. Имаме нагласата да правим разлика между начините, по които печелим пари, и в случай на неочакван приход, например печалба от залагания или неочаквано наследство, е много по-вероятно да похарчим парите или да предприемем рискова инвестиция. Ако обаче отчетем и анализираме тези когнитивни изкривявания, можем да използваме менталното счетоводство за подсилване на желаното поведение.

  1. Как ще решиш дали заслужаваш малкото удоволствие от бисквитката за 2 лева, която си купуваш всеки ден в кафенето?
  2. Купил си 100 акции на цена от 10 лв. всяка. Ще продадеш ли акциите, ако цената им започне да пада – би ли продал на загуба?
Виж отговорите
  1. Най-добре е да се пресметнат разходите за месец или дори година. По този начин можем да вземем рационално решение дали можем да си позволим продукта/услугата и да избегнем излишната покупка на нещо, от които реално не се нуждаем, но все пак купуваме, защото например е с голяма отстъпка. Много реклами се възползват от неразумното харчене като например офертите за нова кола „само за 2 лв. на ден“.
  2. Талер обяснява, че „рационалният инвеститор ще продаде на загуба, защото печалбите се облагат с данък, а загубите се приспадат“. Той твърди, че „предположението на менталното счетоводство е, че хората няма да бъдат склонни да продават ценности с намаляваща стойност, тъй като продажбата на загуба създава болезнено усещане“. По-нататък той обяснява: „(…) представете си, че инвеститор има спешна нужда от пари и трябва да избира между продажбата на две акции, като стойността на едната расте, а на другата намалява. Ако се подведем от менталното счетоводство, ще продадем печелещата акция (Shefrin and Statman, 1987), но рационалният анализ показва, че трябва да изберем да продадем губещата акция“.

Виж още
Развиване у студентите на меки за междукултурната комуникация и лидерство
Отвори

Установена потребност: намаляване на пропуските в развитието на меки умения във висшето образование

Задание: Ти работиш в международния отдел на твоя университет и отговаряш за интернационализацията и дигитализацията на университетските образователни програми с цел подобряване на шансовете за успешна професионална реализация на студентите на глобализиращия се пазар на труда и, в частност, развитието на умения за междукултурна комуникация и лидерство. Имаш няколко идеи в тази насока. Един от приоритетите на отдела е съвместната работа с други университети от мрежата на Еразъм+ (чрез европейско финансиране за проекти). По този начин ще се постигне мултиплициращ ефект и ще се осигуряват устойчиви възможности за работа в международни екипи за студенти, преподаватели и административен персонал. Трябва също така да се отчита и участието на бизнеса за предоставянето на по-добри възможности за професионална реализация на студентите.

Направи списък на идеите си как това може да се реализира.

Сподели идеите със своите колеги в брейнсторминг сесия. След това вземете групово решение как да се действа, като използвате избран от вас инструмент за вземане на решения (например, DECIDE):

D

Дефиниране на проблема

E

Установяване на критериите

C

Разглеждане на алтернативите

I

Определяне на най-добрата алтернатива

D

Изработване и изпълнение на план

E

Оценка и мониторинг на решението

Накрая сравни взетото решение с предложените по-долу отговори.

Виж отговорите

Дефиниране на проблема: намаляване на пропуските в развитието на меки умения за  междукултурна комуникация и лидерство, постигане на по-висока мотивация и подобряване на шансовете за успешна професионална реализация на студентите на глобализиращия се пазар на труда.

Установяване на критериите: интернационализация, дигитализация, устойчиви низкоразходни форми за международно сътрудничество, научен подход към идентифицирането на недостига на умения (с фокус върху междукултурната комуникация и лидерство), устойчивост.

Сравни взетото решение със следния реален практически пример:

Кратко описание

PROMINENCE (Promoting Mindful Encounters through Intercultural Competence and Experience, 2017-2020) е международен проект, съфинансиран по направление „Стратегически партньорства във висшето образование“ на програма „Еразъм+“. Това стратегическо партньорство засилва връзките между партниращите университети, студентите и малки и  средни предприятия /МСП/ като потенциални работодатели. То предлага инструменти за развитие на междукултурна компетентност, бизнес умения и лидерски качества у служители на МСП, студенти и преподаватели.

Екипът на PROMINENCE, който включва представители на седем европейски университета: Ашафенбург (Германия), Икономически университет в Братислава (Словакия), Дебрецен (Унгария), Катовице (Полша), Савоа Мон Блан (Франция), Сейнайоки (Финландия) и Икономически университет – Варна (България), успешно приключи проекта, който е отличен пример за интернационализация във висшето образование по бизнес.

Проектът прилага изследователски подход (използва научен  инструментариум), насочен към подобряване на ангажираността на студентите чрез практическо обучение и увеличаване на шансовете им за успешна професионална реализация. Проектът включва три мащабни проучвания (сред бизнес, студенти и преподаватели от 7 страни от ЕС – виж източниците).

Адекватното развитие на меките умения на студентите е осигурено чрез използването на: 1/ Интерактивната обучителна платформа PROMINENCE (отворена платформа с образователни ресурси), която позволява нискоразходен подход в обучението, и 2/ международни образователни уъркшопи (3+ интензивни програми), които предоставят възможност за съвместна работа в международни екипи.

Основни дейности и форми на подкрепа на меките умения и професионалната реализация във висшите училища:

Дни на кариерата в университетите партньори; специализирани ИП (интензивни програми) – включващи представители на седемте партниращи си в рамките на проекта университети (студенти и преподаватели) (виж източниците); нови дисциплини, включени в учебните планове, например, „Междукултурна комуникация и лидерство“. В тях се използва образователното съдържание от интерактивната обучителна платформа PROMINENCE (с нискоразходен и мултиплициращ ефект за седемте партньора); курсове за развитие на меки умения за МСП.

Устойчивостта на резултатите от проекта е осигурена от реализацията на допълнителни възможности за сътрудничество като участие в ежегодните събития в рамките на партньорската мрежа Dukenet и продължаване на успешните интензивни програми в онлайн формат (организиране на ново издание на интензивната програма от PROMINENCE „Прилагане на междукултурна компетентност в международната реклама“). Dukenet е консорциум от 17 европейски университета. Участниците в него организират ежегодни събития за студенти с цел развитие на разнообразни умения: реална/виртуална работа в екипи, решаване на проблеми, приложение на културна и емоционална интелигентност в бизнес контекст, творчество, вземане на решения, водене на преговори, презентационни умения и др.

Резултати: Изключително позитивни отзиви. Изграждане на близко взаимодействие между висшите училище и МСП.

Ключови фактори да успех: Осигуряване на устойчивост в провеждането на регулярни съвместни програми, развитие на умения за успешна реализация на студентите. Включване на представители от бизнеса. Развитие на практически умения.


Виж още
ДОБРИ ПРАКТИКИ
Инструменти за вземане на решения за пилоти
Отвори

ФАА счита, че добрата преценка може да бъде усвоена не само чрез опита – тя може да бъде и преподавана. Инструментът за вземане на решения в авиацията, ADM, надгражда традиционния процес на вземане на решения, така че да намали вероятността за допускане на грешки в кокпита. Това е структуриран, систематичен подход, използващ инструменти за управление на риска PAVE и 3P и модела за вземане на решения DECIDE, специално модифицирани за пилоти.

PAVE определя четири основни рискови фактора при полет: пилота (P), самолета (A), природата (V) и външни фактори (E). Тези фактори крият рискове, което превръща PAVE в критично важен инструмент за управление на риска и вземане на решения преди и по време на полет. Авиационният наръчник за пилоти (PHAK) дефинира риска като „бъдещия ефект от фактор, който не може да бъде контролиран или елиминиран“.

Използват се два модела за практическо управление на риска. Първият се основава на модела 3Р – идентифициране-обработване-действие. Първо следва да се идентифицират всички условия на полета посредством PAVE. След това условията се обработват чрез преценка на техния ефект върху безопасността на полета чрез CARE (Consequences – последствия, Alternatives – алтернативи, Reality – реалност, External pressures – външни въздействия). Накрая се преминава към действие с метода TEAM (Transfer – прехвърляне, Eliminate – елиминиране, Accept – приемане, Mitigate – справяне). Тези действия до голяма степен са автоматизирани. Степента на риска може да бъде измерена по отношение на въздействието, сериозността и вероятността. Влиянието може да включва броя на хората или ресурсите, които ще бъдат повлияни от рисковия фактор. Сериозността отчита обхвата на потенциалните загуби. И накрая, колко вероятно е рисковият фактор да доведе до загуби.

DECIDE е опростен инструмент, който предлага логически модел за вземане на решения в шест стъпки. В настоящия контекст се разглежда също като инструмент за управление на риска. Сетивата ти установяват (Detect), че е настъпило неочаквано събитие. Използваш опита и интуицията си, за да анализираш наличната информация. След това правиш преценка (Estimate) относно естеството на проблема и колко сериозен може да бъде той. Внимание: ако дефинираш проблема неправилно, последващото решение също ще бъде погрешно. Изборът (Choose) на курс на действие води до желания резултат. След това трябва да идентифицираш (Identify) едно или повече решения, които ще доведат до безопасно приземяване. Нерешителността ще доведе до липса на решение и съответно няма да има коригиращо действие. Така всички стъпки ще бъдат обезсмислени, ако пилотът не предприеме действие (Do). След като коригиращите действия са определени, следва да бъдат приложени от пилота. Накрая действието трябва да бъде оценено (Evaluate), за да се види дали е сработило. Ако не, може да се наложи моделът DECIDE да се изпълни отново.

Прегледайте схемите, представящи инструментите PAVE, 3P, DECIDE, CARE, TEAM, в приложения линк!


Виж още
Модел за вземане на решения в здравеопазването
Отвори

Колежът на практикуващите терапевти в Онтарио (СОТО) разработва процес за вземане на решения от практикуващите терапевти в пет стъпки. Тези специалисти се сблъскват с разнородни проблеми, които изискват както прости, така и сложни решения. Моделът за вземане на решения в здравеопазването предлага ключови действия на всеки етап от процеса.

Стъпка 1. Опиши ситуацията
На терапевтите се препоръчват няколко въпроса, които да им помогнат за изясняване на ситуацията: Кои са ключовите аспекти на ситуацията? Какви са потенциалните рискове, свързани с нея? Какво решение трябва да се вземе? Има ли лични предположения, предубеждения или културни различия, които биха повлияли на вземането на решение?

Стъпка 2. Използвай списъка с основните фактори
Тук се разглеждат шест главни фактора, които оказват влияние на процеса на вземане на решение: 1) клиента и семейството му; 2) работната среда; 3) теории и доказателства; 4) професионални регламенти; 5) здравен екип; 6) законодателство.

Стъпка 3. Допитай се до други хора
Тази стъпка извежда на преден план значението на различните гледни точки и опит. Някои от страните, имащи отношение към процеса на вземане на решение, може да бъдат колегите, ръководителите, правните специалисти, специалистите по етика, регулаторните органи, други клинични или неклинични експерти или експерти по специфичния проблем.

Стъпка 4. Проучи вариантите и избери най-доброто действие
Главните въпроси тук са: Какво прави този подход най-добрия? Това решение изглежда ли разумно, когато го изречеш на глас? Какво ти говори професионалният инстинкт? Как може да се разпознаят последствията и как ще се документира процесът по вземане на решението?

Стъпка 5. Оцени решението
В тази фаза терапевтът трябва да идентифицира изводите от приложеното решение.


Виж още
Нормативен модел за вземане на решения на Врум-Йетън-Яго
Отвори

Нормативният модел за вземане на решения на Врум-Йетън-Яго представлява дърво на решенията, което помага на бизнес лидерите да преценяват дали да включат други хора в процеса на вземане на решение и до каква степен. Лидерите извличат информация чрез серия от въпроси относно ситуацията, възможните решения и последствия, за да определят степента на включване на други хора в процеса. В резултат на това, стилът за вземане на решение може да варира от авторитарен (лидерът взема самостоятелно решение) през консултативен до вземане на решение в група. Този модел може да бъде представен чрез диаграмата, изготвена MindTools, като с А1 и А2 се обозначават авторитарните стилове за вземане на решение, с С1 и С2 – консултативните, с G2 се отнася до груповия стил, а Y се използва за отговор „Да“ и N за отговор „Не“:


Виж още
ТЕСТ
10 ВЪПРОСИ
Отвори


Ключови думи:

Преценка, предубеждения, видове решения, процес на вземане на решение, инструменти за вземане на решения

Очаквани образователни резултати:

След приключването на модула „Преценка и вземане на решения“ студентите ще придобият знания за:

  • връзката между възприятие и преценка;
  • предразсъдъците и предубежденията;
  • различните видове решения;
  • различните етапи в процеса на вземане на решение;
  • някои фактори, които влияят върху процеса на вземане на решение;
  • процеса на индивидуални и групови решения.

Студентите ще развият практически умения за приложението на:

  • различни инструменти за вземане на решения;
  • множество методи за стимулиране на творческия подход към вземане на решения.

Библиография:

  1. Серафимова, Д. (2015). Теория на управлението. Варна: Унив. изд. „Наука и икономика“.
  2. Armstrong, L. (2021). Decision tree diagrams: what they are and how to use them | MindManager Blog. Достъпно на: <https://blog.mindmanager.com/blog/2021/05/11/decision-tree-diagrams/>. [14.11.2021]
  3. Carpenter, M., Bauer, T., & Erdogan, B. (2012). Principles of Management. Достъпно на: . [13.11.2021]
  4. De Smet, A., Jost, G., & Weiss, L. (2019). Three keys to faster, better decisions. Достъпно на: . [14.11.2021]
  5. Decision Making Techniques. Достъпно на:< https://www.decision-making-solutions.com/decision_making_techniques.html>. [13.11.2021]
  6. Emotional Decision Making. Достъпно на: . [13.11.2021]
  7. Gavin, M. (2020). 5 Key Decision-Making Techniques for Managers | HBS Online. Достъпно на: . [15.11.2021]
  8. Gibson, J., Ivancevich, J., Donnelly, J., & Konopaske, R. (2012). Organizations: Behavior, Structure, Processes. New York: McGraw-Hill.
  9. Guo, K. (2008). DECIDE. The Health Care Manager, 27(2), 118-127. doi: 10.1097/01.hcm.0000285046.27290.90
  10. Huang, L. (2019). When It’s OK to Trust Your Gut on a Big Decision. Достъпно на: . [13.11.2021]
  11. Kay, J. (2020). The D.E.C.I.D.E. Model: A Tool For Teaching Students How to Making Healthy Decisions - Project School Wellness. Достъпно на: . [12.11.2021]
  12. Likierman, A. (2020). The Elements of Good Judgment. Достъпно на: . [9.11.2021]
  13. McBurney, P. What makes some decisions complex?. Достъпно на: . [14.11.2021]
  14. McShane, S. and Von Glinow, M. (2010). Organizational behaviour. Boston: McGraw-Hill Irwin.
  15. Melendez, C. (2020). Council Post: Lead With Your Gut And Follow The Data: A Decision-Maker's Guide To Success. Достъпно на: . [13.11.2021]
  16. Saylor Academy. (2012). Principles of Management. Достъпно на: . [14.11.2021]
  17. Schermerhorn, J., Osborn, R., & Hunt, J. (2002). Organizational behavior. New York: Wiley.
  18. Simonds, F. (2016). Good Pilot Decision Making - IFR Magazine. Достъпно на: . [14.11.2021]
  19. Soosalu, G., Henwood, S., & Deo, A. (2019). Head, Heart, and Gut in Decision Making: Development of a Multiple Brain Preference Questionnaire. SAGE Open. https://doi.org/10.1177/2158244019837439
  20. Stoll, J. (2019). ‘Feel the Force’: Gut Instinct, Not Data, Is the Thing. Достъпно на: . [13.112021]
  21. Tichy, N., & Bennis, W. (2008). Judgment: How Winning Leaders Make Great Calls. [Concordville, PA]: Soundview Executive Book Summaries.